В този миг...

24.03.2011 г., 14:53 ч.

Поезия » Друга

639 0 4

В този миг, когато ние се усмихваме,

някой ненадейно някъде умира...

Някой е самотен и в душата тихо е...

Друг, че е предаден, внезапно разбира...

Тъй върви светът. И от памтивека

Радостта и Болката - сиамски близнаци,

се промъкват в дните ни, тайно и полека,

и оставят своите съдбоносни знаци.

Затова, тъгувайки, нека не забравяме:

в този час Живот с вик красив се ражда,

от любов възторжено когато запяваме,

смъртно-болен мята се в изгаряща жажда.

Сложен инструмент оказва се душата човешка.

Скръб и Радост - странни са двете ù половини...

Мисля си обаче - няма да е грешка,

ако все си казваме: "И това ще мине!"

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Traum (Цвети Йорданова)

2011-03-25T00:14:28+02:00

Такъв е житейският кръговрат - един умир, а друг се ражда. Смисълът е да изживяваме най-пълноценно всеки миг на белия свят и не го пропиляваме за дребнави суети... Поздрав за посланието, Нина!
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2011-03-24T20:45:29+02:00

Как иначе ще узнаем сладостта от радостта, ако не сме изпитали болката...
Поздрави!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2011-03-24T19:27:07+02:00

Поздравления, земляче. Хубаво послание си ни оставила по първа пролет. Барона
velikataniki (Николина Милева)

2011-03-24T17:31:58+02:00

да,така е по-леко, хареса ми