Регина (Радост Даскалова)
374 1425
3.09.2008 г., 22:14 ч.  

В този замък е така 

  Поезия » Друга
934 0 13



 

 

 

 

Хиляда са празните стаи на замъка,

 

студени лежат коридорите,

 

сълзлив е от влага, премръзнал е камъкът,

 

и шепне старинни истории.

 

Светилникът пърха смутено в ръцете ми,

 

облизва картини, гоблени.

 

Витражите тръпнат, навярно усетили,

 

как мрачно и тъжно е в мене.

 

Стърчат само праведно по канделабрите

 

непалени, всички свещици.

 

Години не плакаха, силни и храбри те,

 

с восъчни бели сълзици.

 

Ще спят доживот, в паяжини оплетени,

 

сънуващи принца на коня.

 

И бала, на който ще лумнат засветили

 

с огнени, ярки корони.

 

Приличам на замък, от всички забравен.

 

От кулите - крясък на птица.

 

Осъмвам си същата и си оставам

 

единствен васал и кралица.
 
Радост Даскалова


© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??