Цигара след цигара, търся отговори през тази димна завеса...

Нужда ли ми е вече нечия намеса?

Търся се в техните очи... във всяко докосване дори.

Моя ли съм,  твоя или тяхна… Като цигарата в ръката ми -

за мен навик, за теб пристрастеност, за него порок.

Ще откажа и себе си, и тях, ще се пречистя някак

oт мисли, чувства или безчувствие...

Кого заблуждавам? И тази цигара догаря,

вътрешно и аз изгарям, а къде е чаканата външна промяна...