Меко се къпе нощта в светлина
на луната, надежди пропила.
Протяга ръце към деня тъмнина
като истинска зла самовила.
С дълги коси и самотно сърце,
тя не търси безумни юнаци.
Засажда лъчи на звезди и перце
на душата им, за да заплаче.
Няма реки и морета в съня
на дъжда водопад за мечтите.
Опази ги - в очите пониква денят
и доброто в сърцето прелита.