В упор

14.08.2008 г., 12:05 ч.

Поезия » Друга

798 0 5

В УПОР
Когато той си тръгна,
останахме сами.
Разкъсваше ме болката.
Понякога смъртта
на гости идваше у нас.
От полилея спускаше спасително въже.
Но очите ви с очакване ме гледаха.
Нямах право на спасение.
В себе си се вкопчих -
какво ли друго ми оставаше.
Зачеркнах моето сега, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

В упор

Искате да прочетете повече?

Предложения