В ъгъла
В ъгъла превита,
на топка свита,
не усещах светлината,
бях потопена в тъмнината,
мисълта ми се скиташе вяла.
Уж бях аз, но не бях цяла,
сякаш душата ми бе овдовяла...
Какво ли беше тя преживяла?
Отлетели бяха радостта, топлината,
за тях ми бяха затворени сетивата,
не мислех, не виждах, не чувах,
на душевната си агония робувах...
Един еднократно,
друг многократно -
всеки от нас в ъгъла е попадал
и своя душевен ад там е изстрадал.
След всеки престой в ъгъла
у нас духовен ъгъл остава -
празнина незапълнена
или с болка най-често тя е изпълнена.
Излизайки от ъгъла човек се деформира,
своеобразни ъгли съзнанието му формира.
Как ъглите да избегнем?
Под какъв ъгъл трябва да ги погледнем?
Ъгълът е нашето чистилище!
Той е духовното ни училище!
© Анна Попова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"камъкът който отхвърлиха зидарите
стана глава на ъгъла..."
много хубав стих,Ани!!!
поздрави! -
много мъдро написано...много истински стих...
мисля, че трябва да предадем на душата си кръгла форма...
със сигурност се постига много трудно...замисли ме...
с обич, мила Анна. -
Ъгълът...такъв е, ако се разберем с него, иначе остава мрак.
-
Много мъдър стих, Анна! Ъглите са част от геометрията на живота! Поздрави!
-
Казват, че душевните терзания пречистват. Но такова пречистване дали си струва цената?
Аплодисменти, Анна!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Стоях в ъгъла дори не плачех Но ето всички деца играещи цветя и пеперуди дойдоха до мен Там в ъгъла до мен и аз заплаках ОТ ТЯХНАТА СОЛИДАРНОСТ
СТРАХОТЕН СТИХ!