Отлита към зората буревестникът,
понесъл дни броени, сол и пяна.
Зове го зла сирена – неизвестното –
последен пристан, дето да остане.
И носят го крилата – неуморните,
една скала от писъци отеква.
Последен дом. Сърцето непокорното,
на морска пяна става. И олеква.
Отнася го морето разбунтувано,
оглеждат се в душата урагани.
Заспива, че е време за сънуване,
в небето са перата разпиляни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация