Тази сутрин...в тревата
намерих малко врабче...
Толкова малко...и толкова мило,
ми се стори
във моите ръце...
От студа полуживо...от росата пропито -
едва мръдна с криле!
И очи не отвори...
Сякаш, молеше някой...
по-бързо...да го прибере!
Не бях аз обаче, котака от двора!
Не бях и онова, босоного момче, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация