Не ми хлопвай вратите, Съдба.
Просто стана ужасно банална.
Няма вече да бъда добра,
ще те сритам под масата ядно.
Остави ме веднъж да сгреша,
остави ме да бъда нормална.
Остави ме да бъда жена.
Остави ме да бъда скандална.
Не ми хлопвай вратите, Съдба.
Ще прескоча (не няма да чакам)
през прозореца - луда жена -
щом не мога да вляза нормално.
Само днес да обичам в нощта.
Само днес да не бъда морална.
Само днес да си върна смеха.
Само днес... Много, много е важно...
© Нели Господинова Всички права запазени