henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
9.10.2010 г., 22:39 ч.

Валериан 

  Поезия » Друга
1086 0 7

Валериан.

В цялата стая мирише на валериан.

Ръцете ми миришат на валериан.

И на прогнили гардероби,

на нафталин...

Все едно съм попаднал в дом за старци.

Напикаващи се след всяко по-сериозно

закашляне.

Все едно. Няма кой да се грижи

за тях.

Старци, старици - госпожи и госпожици...

Все едно. Се е случило нещо в животите.

И не могат да дишат,

задъхват се. Издъхват се.

Идват линейки.

Тъмни и чакащи – без светлини.

(Тъмно.)

Светофарът не мига вече час.

Часът на линейките,

на поршетата,

на голфовете,

на мустангите.

Препускащи диви коне и пропуснати кръстовища.

Пияниците се смеят.

Какво по-смешно от задъхващи се стари машини?

Какво по-тъжно от задъхващи се стари мъже?

От задъхващи се млади мъже,

от задъхващи се деца?!

 

Има нещо добро във валериана.

Задъхваш се от спокойствие.

В цялата стая мирише на валериан.

Не мога да дишам.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??