13.06.2013 г., 18:36 ч.

Вали 

  Поезия » Друга
408 0 3

Вали

 

Дъждът шепне пречистващо,

свети нежност в тишината сутрин.

Миг смирение. Сълза проронена.

Времето спира. Вали безвремие.

Думите мълчат акварелно

с багрите на притихнала обич.

Събирам усещания - капчици светлина.

Дъждът оставя без дъх,

като любов, като докосване,

като грях...

Като сливане...

 

Ванко Николов (Starkmaster)

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??