21.03.2008 г., 12:38 ч.

Вампирска съдба 

  Поезия » Друга
1115 0 4
 

Вампирска съдба

 

 

Слънцето пада ранено

в края на изстрадан ден,

пада тихо, сломено

и идва нощта пак при мен!

 

До болка в Дракула влюбена,

кръв пия с вампирско сърце

и от хорските мъка и сълзи

грабя с мъртвешки ръце!

 

Кърви без звук тишината,

                                                      но аз заради нея крещя,

лудо влюбена в злото и мрака,

клетви наивно редя!

 

Светът притихнал ме гледа,

а в мрака нещо пълзи,

Господарят изпратил е демон

да ми поиска вампирски сълзи!

 

Но бездушните лесно не плачат,

мъртвешки очи не кървят,

само живите могат да страдат,

само техните сърца туптят!

 

© Никоя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно е!!!
  • На мен пък невероятно много ми допадат тези вампирски краски,стиха ми харесва.Има развита и добра идея,хубав изказ...

    Господарят изпратил е демон
    да ми поиска вампирски сълзи!

    Но бездушните лесно не плачат,
    мъртвешки очи не кървят,
  • Меко казано, не ми допадат вампирските краски. Но смея да твърдя, че имаш талант, казвам го, след като прочетох и другите ти публикации. Харесва ми чувството ти за ритъм, а конкретно в това стихотворение - скрития оптимизъм и умелото финализиране.
  • Хубав стих си написала, под въздействието на силни чувства. Зловещо е в душата ти. Сигурна ли си, че Дракула иска сълзите ти? Аз- не съм...Според мен, ако се усмихнеш- ще си по- силна от Дявола дори...
Предложения
: ??:??