ВЧЕРА
Седя си кротко – трезвен, сам и стар –
случаен гост, дошъл от друга ера.
И сякаш не в притихналия парк,
животът ми остана нейде вчера.
А есента разстила бавен шлейф –
върви на пръсти – тиха Пепеляшка.
И сякаш Пол Маккартни с "Yesterday"
последните ми летни дни изпраща.
Къде остана моят див април?
И август литна с птиците – далече.
И младостта – със шемета си мил – ...