ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
334 2521
10.02.2023 г., 13:55 ч.

Вчера, днес и утре 

  Поезия
242 2 8

 

Вчера е спомен от приказка бяла
в сърцето заключен със златно ключе.
Кукла парцалена, татко и мама…
Паяче от времето мрежа плете.
Първа целувка. Пролет напъпила.              
Гоним мечтите вместо хвърчило.
Семето засято отдавна покълнало.
Лято е! А вчера… вече е минало.
Днес е време да берем плодовете.
Кошници с обич, мъдрост и смях.
Сбъднати ласки в ранната есен.
Най - скъпоценното време за нас.
Днес чувствата са отлежало вино, 
а в нощите си търсим топлина. 
За двамата единствено е нужно
по пътя да вървим ръка в ръка.
А утре… Зимата не може да е драма,
щом имам теб, щом имаш мен.
Красиво е да остаряваме по двама.
Каква ти старост? Просто…зимен ден!

 

© Даниела Виткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мини, радвам се, че прочете и ти благодаря много за хубавия коментар! Не трябва да изпускаме миг от живота, без да му се наслаждаваме, толкова е кратък. Нека всеки се радва на споделени чувства и път!
  • Дани, хареса ми този стих, написан с толкова чувства и обич. Да живеем днес, да се радваме на живота, какво по хубаво от това. С близките хора да сме щастливи. Пожелавам ти, винаги тази надежда, да те следва в пътя ти.
  • Тони, хармонията между двама ни дълго време градихме, радвам се, че си я усетила и в стихотворението. Много ти благодаря за хубавите думи!
  • Младене, радвам се, че коментира стихотворението ми и че си доловил вложените от мен чувства. Много ти благодаря!
  • Така е, Вили... Двама не знам дали по - лесно се справят с житейските проблеми, но ги преживяват по - леко. Благодаря ти много за коментара!🥰.
  • "Семето засято отдавна покълнало", спомените се пазят в сърцето, а настоящето е отлежало вино, ти си имаш истинска обич, за двама ви зимата не е страшна, а споделени чувства и близост. Хармония ми носи този стих.
  • Ефимерно е времето -

    "Гоним мечтите вместо хвърчило.
    Семето засято отдавна покълнало.
    Лято е! А вчера… вече е минало."

    и си предала отлично това странно усещане, което повява от него. А с прекрасния си финал пресичаш възможността за излишни въпроси и ненужни отговори:

    "А утре… Зимата не може да е драма,
    щом имам теб, щом имаш мен.
    Красиво е да остаряваме по двама.
    Каква ти старост? Просто…зимен ден!"

    Поздравление за поезията!
  • Няма място там за драма,
    дето вие сте си двама
    Много е хубаво!
Предложения
: ??:??