Тука, тихият звук на стерилните, нежни стомани
по работните , нощни, хирурзни, удобни платна -
е най - първата обич, с която надежди последни
стават верни приятели с Бога, дори със Смъртта.
Не тъгувайте, близки. И не чувайте звук на ковачи.
Не плачете за мен. Не броете минутите - час.
Любовта ви красива и истинска - звън на камбана е!
Приберете се.
Спете спокойно.
И...
аз съм сред вас.