Не оставям вече вратата отключена
с надежда, че някой ще дойде.
Така е правилно. Така съм научена -
да не чакам напразно. От горе.
Не планирам! Никога вече!
Не прекалявам, когато мечтая.
Не чертая пътеки далечни.
И не мисля за Рая...
Не бързам и вече не гоня.
И глава назад не извръщам.
Не търся, не чакам, не моля.
А горчивия залък - преглъщам!