Вече дори не мога да плача,
сълзите ми пресушили са се.
Сама и боса през гората крача
и търся спомени, самоунищожили се...
Вече дори не мога да спя,
очите ми не искат да се затварят.
Останала с болка и тъга,
ръцете ми за никого вече не ще се отварят...
© Кристияна Кръстева Всички права запазени