ВЕЧЕ...

Не зная таз дума, наречена болка.

Не съм малка вече, не съм на триколка!

Вече пораснах, станах голяма.

Не търся вече помощ от мама...

Голяма съм вече!

Корава аз станах.

Нищо няма да ми попречи!

Успеха в живота най-после аз хванах!

Всички ме смятат за мирна и тиха,

но нещо ново във мене откриха...

Че съм вече голяма

преуспяла мадама!

Рожден ден празнувам,

чанти купувам!

Но филия намаза

мама и каза:

- Ти си само на пет,

с мечтите безчет!

Ралица Костова