ВЕЧЕН ЧУЖДЕНЕЦ
Душата ми е прекалено стара,
за път отдавна е готова тя…
На щастието не открих олтара,
край мен животът тихо прелетя.
Душата ми е твърде уморена
от всичко, а от себе си… най-вече.
Безброй души в безкрайната вселена,
а тя любови всякакви отрече.
Душата ми като че ли се срещна
със сродната си може би душа,
но в късно време и в случайност грешна…
и най-същественото премълча…
Душата ми е съвършено чужда
на всичко, случващо се покрай нея.
У мен отдавна нищо не събужда
ни скръб, ни радост… За покой копнея.
Душата ми е прекалено стара,
за път отдавна е готова тя…
На щастието не открих олтара,
от мен животът рано отлетя.
23.12.2023, 01:54, Горно Дряново
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
предателство,умора, и мъчение..
Но тлее ли Надежда - като огън
ще пламне жаждата за приключение.
Браво и от мен!