2.02.2014 г., 15:31 ч.  

Вечен огън 

  Поезия » Философска
438 0 2

Вечен огън



Угаснаха небесните фенери
в рояка от запалени звезди.
И всички пътища, и двери -
кръстосват нашите души.

Дали изгубени в тъмата -
ще припознаем своите следи?
Дали ще ни погълнат небесата
към непознати бездни и мъгли?

Разгарят се огнищата в душата.
Мечти политат със крила
и реят се с надежди в необята -
напред към хоризонтната черта.

Въздигнати в разумната природа,
покръстени в божествени води,
дори да тегне мрака в небосвода
в сърцата наши огън ще гори.

 

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • :
  • "Разгарят се огнищата в душата.
    Мечти политат волно със крила
    и реят се с надежди в необята -
    създават смисъл, вяра, красота."

    АМИН!!!
    Много хубав стих!
Предложения
: ??:??