14.07.2023 г., 10:18 ч.

Вечен повод за мълчание 

  Поезия » Любовна, Философска
319 1 0
Понякога не ми достигат думи,
за да излея моето страдание
и в този миг така се губя,
че сякаш става по желание.
Откривам нови хоризонти
и полети към свят далечен,
където ти митичен спомен си,
а аз пък повече човечен...
Където съм по-лек от вятъра
и нямам тежест под клепачите,
разбрал, че словото ми не е дарба,
а моят начин да заплача. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??