Вечер... 3
Гневен вятър от засада
спрял замислено на хълма,
свил крила, а мрака пада
и навечерието пълни...
А тъй и отминава Времето
и там във тайнствените мрежи
са ни оплетени проблемите
на всички вихрени стремежи...
Но вечерта дошла е вече –
тържествена и меланхолна
и тя сама до утре вечер
ще си задава тон в Живота...
... А точно в полунощ, когато
нощта на Храм ще се превърне
и Бог отвори ѝ вратата –
със благослов ще вляза първи...
А тя е Храм на сетивата,
на фантазии, религии
и на лудостта в телата –
във плен от любовта завинаги!...
... Но има си и своя логика: 7
върви с небесните кервани,
като космическа екзотика
в прекрасно утро да остане...
... Не ни е дадено да знаем
за тайните на Естеството,
но утре вечер се надявам
на Нова вечер с тържеството!...
23.01.2022.
© Коста Качев Всички права запазени