Вечер...4

Ненапити извори шуртят,

ручеи заливат тишината –

южни ветрове във танц въртят:

– мислите, щурците, самотата...

Нежна гравитация държи́

с чувствата обхванали ни вече:

в о́рбити и нашите души

в прелестта на идващата вечер...

Нещо предстоящо може би

в тази вечер трябва да се случи,

нещо много хубаво, твърди

грабналото ме сега, Предчувствие...

Е́сен е!...Но в е́сенният свят

о́ще красота и щедрост има:

зрялост, сладост, нежност, аромат –

и емоция непредвидима...

Може неочаквано дори

с южни ветрове в такава вечер

и преди денят да догори –

да се влюбиш, за последно вече...

Е́сента е преходен сезон –

и броим надеждите в наличност...

Южните и́ ветрове са фон

на Живота в чудната цикличност...

А понеже: във „цикличността“

е безсмъртието обещано –

в Е́сента започва Вечността:

първо с цветовата и́ промяна...

Второ: със узряващия плод –

в клоните и́ щедро натежали...

... И с наде́ждата за Нов живот –

продължаващ тук... Без „ интервали“...

Трето: с топли, южни ветрове

в тихият уют на красотата,

с вечери, в които ни зове

и маги́ята на самотата!...

И накрая: лесно да прозреш

с вечерта вълшебсвата попаднали,

но и да повярваш: щеш-нещеш,

че и си общувал в нея с – Ангели...

... И неволно ставаш Философ,

и налудно спориш с тишината:

– „Много о́ще в Е́сента любов

има съхранена по Земята!...“

*    *    *    *    *    *    *   *   *   *

... Ненапити извори шуртят,

ручеи заливат тишината –

южни ветрове във танц въртят:

– мислите, щурците, самотата...

13.1.2019.