Вечер до Хеопсовата пирамида
Дочакала до Залезът и в него,
в космичната безкрайна нищета,
превита от разтапящата жега-
Пустинята се влачи към нощта...
Залязващото Слънце гасне бавно,
небето се обсипва със звезди,
пустинен вятър, спомени отдавна
изгубени през Времето, реди,
че всяка песъчинка тука помни:
строителите, властните жреци
и Фараоните богоугодни, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация