Вечер на село
Черни биволи бавно стъпват
покрай старческите седенки.
В очите им е застинало
първото есенно слънце.
Потни коне опъват гриви шии
над каменни корита.
Копитата им звънко чаткат
и карат селския асфалт да тръпне.
Мъже с цървули и ризи бели
шума от нови строежи донасят,
вдигат тежки ръце за поздрав
и за пчели и коситба говорят.
Стари жени, пред залеза седнали,
цветни прежди преплитат.
Младите булки беззъбо одумват
и към голокраките внучета гледат.
Момчетии с измити перчеми,
яхнали гордо балканчета бързи,
с прашния рейс се надбягват
и за своите градски момичета мислят.
1977 г.
© Любомир Николов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
( Мария ) ,отдавна са другари, ама дали са верни...
-
Старо село с навици стари
кротко от праха се изтърсва...
С града ще бъдат другари... -
( Ели), и аз те поздравлявам!
( Денисса), за мен това време беше чудесно, наистина ! -
Много е красиво! Сега прочетено носи толкова много носталгия. Аз лично съжалявам, че нямам спомени за тези български села. Поздрави!
-
Чудесното старо време!
Спокойствие лъха от цялото стихотворение! -
( Вилдан), благодаря. Това е първото нещо, което съм написал, затова ми е скъпо. Есента на 77, бях се върнал от село. И както се мотках в апартамента,седнах и се получи това.
-
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
