10.08.2010 г., 11:40 ч.

Вечерница 

  Поезия » Философска
543 0 0

Ах, Вечернице красива,
там горе на небосвода черен,
ти единствена през мъглата сива
ще проблеснеш в час пореден.

Като надеждица една,
закрита от сълзи и тревоги,
от облаците и прахта,
искряща в нощните простори.

И дали последна ще загаснеш ти?
Когато последната молитва отлети.
Последна светлина в последен мрак.
За сърцето сетен знак.

© Борислав Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??