Вечерта се съблича по стихове
и със гребен от рими се сресва.
Сто движения – лъскави мигове
равномерно в косите си вчесва.
Бледен лъч от луната открадва
и завързва на рехава плитка.
Облак палав се тихо прокрадва
и напръсква в съня маргаритка.
Вечерта е готова. И чака.
Сякаш само за Него копнее.
Ето идва Поетът. И сяда.
Нови стихове пише за нея.