Ве́черно вълшебство...

Вълшебният запой на сетивата

и на страстта внезапния каприз –

възторжено огъваха телата

ни, в по́лъха на ве́черният бриз...

В небето, също като в храмов ку́пол

увиснало над нас от Вечността,

за идващата нощ звездите стру́пал

бе Бог навярно... Сам и в самота...

... А над морето спускаше се бавно

отново вечер с дива красота

едно Предчувствие когато шавна –

с упойващият чар на Любовта...

И всичко беше толкова вълшебно:

мигът, безкрая, космоса, брега...

Морето ни нашепваше легенди

с вълшебство, но и с мъничко тъга...

Самата ти бе Цялото вълшебство,

а залезът навярно бе избрал

за своите легенди, теб естествено –

със всичко за което съм мечтал!...

Заливаше ни бавно тъмнината,

изгряваха съзвездия... Звезди...

В един момент надникна и Луната

и позлати пенливите вълни...

Вълшебство бе и лунната пътека,

която светла диря очерта

и вятърът вълшебен бе, полека

повел ни сам към тайнството в нощта...

Да изживей вълшебство поиска

дори една пленителна звезда,

но бе забравила изглежда риска

да се превърне в огнена следа.

И съ́с неве́роятната си грация

се вписа във вълшебството, но бе́ –

тя грабната за миг от гравитацията

и изгоря във нощното небе...

... И помнеща Началото комета –

белязана от Божият мотив –

последвана от друга, втора, трета

дойде от Сътворителният взрив...

Небето се превърна във огнище

(с космически енергии парад),

а дива гравитация разнищи

душите ни във огнен звездопад...

... В такава вечер искам да обърнем

с теб Времето и на „обратен ход“ –

Вълшебството да можем да си върнем,

но днес и тук... В  Сегашният живот!...

11.10.2019.