28.06.2011 г., 22:31 ч.

Вечерта е брюнетка... 

  Поезия
802 0 12

Вечерта е брюнетка със звездни очи.

С къдри небрежни от облаци черни.

Пълнолунно в прозореца взряна мълчи -

ние със нея до гроб сме си верни.


Тя не пита с досада дали я обичам.

Нито ми прави скандали от ревност.

Тя след залеза кротко в любов ми се врича -

с нея живея съвсем безпроблемно.


От въздишка по-тиха е моята Вечер.

В шепи събира тъгите ми днешни.

Не капризничи даже с какво съм облечен -

моите вицове все са ù смешни...


Вечерта е момиче с красиви очи.

А у мен възрастта белокосо личи...

След третата чаша дори не горчи -

двамата с нея различно мълчим...









© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??