manka
22 44
6.02.2008 г., 15:40 ч.

Вечна болка 

  Поезия » Друга
724 0 3

Мечтите лежат на земята студена.

Очите се пълнят със сълзи и парят.

Душата е вече от болка сломена

и казаните думи любовни - изгарят.

 

Не тупти вече сърцето ранено -

няма сили живот да ми дава.

И то разбира - било е предадено,

не може отново и пак да прощава.

 

Ръцете ми стискат юмруци железни

и искат да не те бяха прегръщали.

И потъвам бавно в любовните бездни,

сякаш на Болка ме бяха прекръстили.

............

Клепачите после се бавно затвориха

и смъртта ме прегърна с прегръдка във черно,

и демоните само за мене се молеха -

омраза да има в сърцето ми вечно.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??