В моя дом картини стари,
спомен удря ми шамар.
Ти си тръгна и запали
всичко и горя в пожар.

Млад, надъхан и с мечти,
но на теб ти спря сърцето...
Днес душата ти лети
там високо из небето.

А аз останах тук да страдам
гушкам тука яке твое
Плача, от мъка чак припадам.
Липсваш страшно, братче мое.

С тебе яките моменти...
Ти ми даде воля, хъс,
но живота Бог отне ти
и сега си шепа пръст.

Във филма влезе да играеш,
но си тръгна по средата.
Липсваш и боли да знаеш,
мен боли ме и в душата.

Дни наред наливам чаши
и се давя в алкохол.
Виж, че спомените наши
останали са в моя хол.

Всички филми, всички песни,
дето бяха ни любими.
Днес не са ми интересни.
Днеска те са ми противни.

Искам с теб да си говоря,
точно както бе преди
и стоя сега пред гроба.
Твоята липса ми вреди.

Това, че вече не звъниш
и че спря да чатиш с мен,
значи ли, че вечно спиш?
Вечна нощ без ник'ъв ден?

Боже, дай ми две минути...
Да го видя, да го гушна.
Молитвата да е в ума ти...
Долу с него да се мушна.

Да се видим за последно,
да му кажа, че го обичам.
После тръгва той безследно.
Аз със спомени ще тичам.

Сълзите стичат се по пода...
Една болезнена раздяла
Да повярвам не, не мога...
К'во ли значи, че те няма?