Песен - мелодичен зов,
копнеж е впит в нея...
През хилядите стени преминава,
премахва всяка излишна пропаст със съблазън...
Пътят открива се пред нея,
лек и омаен с жарна топлина...
Звук издига се из небеса - потъмнели от нощната тъма,
слива се в едно със земната снага...
Песен пропита с ароматен спомен
на една лутаща се душица...
Миналото се е сляло в сегашния момент,
филмовите ленти се впускат в бърза надпревара...
Песен, раздаваща се от сърце за всички нас,
песен рядка...
За пореден миг се унасяме приласкани,
вкопчили се в любовната игра с всеки тон...
Ах, как мечтая да чуя този зов,
изпълнен с ритъм жаден,
стъпки да проправя през сухата трева,
а след себе си да съзерцавам водна чистота...
Последната надежда,
свещичка спотаена
търся с години...
А времето върви - не чака...
А вие открихте ли своята песен -
жар в студена самота...
© Зузка Всички права запазени
много прегръдки от мен