ninasar (Nina Sarieva)
251 2002
22.04.2022 г., 18:11 ч.

Вечната жена 

  Поезия » Друга
295 0 6

Научи се с ръцете да лети,

крилете си остави на небето,

но пръстите й галят ангелски

и светъл лъч в зениците й свети.

Живота ражда в сълзи и крещи

от болката, останала без сили,

но само смей да му посегнеш ти –

ще те докопа и ще те ужили.

Дори поставена на колене,

ще остане гордостта й права.

Като фурия бясна ще снове,

когато любовта си защитава.

И бръчки по лицето да пълзят

от болести, от грижи, от умора,

тя ще върви, избрала своя път –

на всеки в тоя свят да е опора.

Дете, приятел, враг или любим,

в душата й оставя своя белег.

Животът по-различен е от филм,

но тя играе главна роля в него.

От всички свои чувства и вини

пера събира и крила съшива.

Когато дойде ден да отлети,

да й напомнят, че била е жива.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??