25.06.2009 г., 12:35 ч.

Вечни 

  Поезия » Оди и поеми
1291 0 6

              Вечни

(На родителите ми с любов)


В тълпата пъстра срещнали очи,

световете си безкрайни споделили.

Окъпани от смях и солени сълзи,

що е щастие, един на друг разкрили.

 

Събрали душите си лирични,

вречени в чистото добро.

Споделили мечти и мисли,

посадили семенце, пожънали любов.

 

Задружно днес съдбата си коват,

радват се на малките неща.

Своя собствена дъга творят,

завет е тя за техните деца.

 

В различни дни проплакали за първи път,

с любов родени, за да раждат те живота.

Орисани съдби в едно да съберат,

сложили в песента безсмъртна своя нота.

© Александра Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??