Вечни
(На родителите ми с любов)
В тълпата пъстра срещнали очи,
световете си безкрайни споделили.
Окъпани от смях и солени сълзи,
що е щастие, един на друг разкрили.
Събрали душите си лирични,
вречени в чистото добро.
Споделили мечти и мисли,
посадили семенце, пожънали любов.
Задружно днес съдбата си коват,
радват се на малките неща.
Своя собствена дъга творят,
завет е тя за техните деца.
В различни дни проплакали за първи път,
с любов родени, за да раждат те живота.
Орисани съдби в едно да съберат,
сложили в песента безсмъртна своя нота.
© Александра Борисова Всички права запазени