Понякога е толкова жестока,
но тя осмисля всичко в този свят,
тя сочи вярната за теб посока
и от бедняк те прави тъй богат.
Болника хилав тя с криле дарява,
старика кара да се чувства млад.
Да дишаш, знай, с любов си заслужава,
дори да си погубиш младостта,
люби, макар самотен и в забрава!
Глупака тя дарява с мъдростта,
мъдреца праща в непрогледен мрак.
Пази навеки в тебе Любовта!
***
Безброй ужасно дълги дни, откак
в прегръдките ми нежни теб те няма.
Все още в паметта се мярка как
предаде верността ми чрез измама
и как без жал пречупи всичко в мен,
живота ми превърна в тъжна драма.
Нима съм бил до лудост заблуден?!
Обичах те наивно, безусловно,
а ти безсрамно подигра се с мен,
обичаше ме толкова лъжовно,
а аз на всичко бях готов за теб,
но сетих само чувството отровно.
Затуй сега светът е тъй нелеп,
не мога смисъл в нищо да открия,
преди откривах го предимно в теб.
Сега остава ми да се напия,
за тебе да си помечтая пак,
все още те обичам и не крия,
че ти звезда си в ледения мрак.
И знам, че тебе ще обичам вечно,
че теб до края ще желая чак
безкористно, наивно и сърдечно!
© Раммадан Л.К. Всички права запазени