Ена (Елена Гоцева)
495 13486
3.11.2007 г., 12:41 ч.

Вечност 

  Поезия » Любовна
686 1 6




Бяло момиче целува кокичета
в бялата пролет сред белия сняг...
Как ще обича То, как ще се врича,
но само да стане зелен този свят !

Слънцето плиснало своите бисери,
щедро замесило обич и зов,
а по моравите, а по дъбравите,
пролет зелена посяла любов...

Как се улисало, То не помислило,
в тази прекрасна, опасна игра...
После - изчезнали стъпки и белези ...
После - Вселената свела глава ...

Бели момичета, бели кокичета,
срещат живота сред белия сняг.
Те не замръзват. Те просто дръзват
вечност да носят в човешкия свят.






© Елена Гоцева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, това е много хубаво! Хареса ми!
  • Много хубав стих, поздрав!
  • Знех си, че имаш резерви. Отваряй нататък!
  • "Бели момичета, бели кокичета,
    срещат живота сред белия сняг.
    Те не замръзват. Те просто дръзват
    вечност да носят в човешкия свят."

    Мелодично и красиво!!! 6+
  • Елишка, благодаря ти много за коментара - отделила си ми време и чувство...Тази шестица всъщност е за теб ... С обич !
  • Много мелодично...страхотно е!
Предложения
: ??:??