Вечност
И аз съм частица от тази безкрайна вселена.
И в мене живеят извечните нейни закони.
Не питам ни Господ, ни Дявол защо съм родена.
Не искам, когато изчезна, светът да ме помни.
И стига ми времето, дадено да го живея.
Пътеката моя ми стига - трънлива и стръмна.
Единствено моля се с тази земя да се слея,
когато зората изгрява, когато се съмва.
Тoгава и новият ден ще потегли след мене,
понесъл на рамо мечтите ми неразцъфтели...
Оттатък е вечният свят на душите нетленни.
И вярваме в него, макар че не сме го видели.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не е нужно да видим, за да повярваме. Знаеш...
-
Писала съм и за Мига, Гео.
Благодаря!
-
не "оттатък" е вечният свят,Ели..а,тук,сега,мигът е вечността..
-
Сашо, Елена, Радко, трогнахте ме с това специално внимание.
Ще се постарая да зарадвам всички тук с по-светъл стих. -
Усещам мъдростта ти как напира,
на земното как смисъла намира.
За тебе още твърде е далечно,
това, което днес наричаш "вечно".
Любов възторжена на теб се пада -
изпий до дъно дивната наслада!
А за отвъдното не бързай много -
там Бог си знае и отмерва строго.
Поздрав Ели! Бъди щастлива! -
Усмихни се, мечтите разцъфват
Вярвам с теб -
За малко сме на тоя свят.
След миг и със земята ще се слеем.
Но не мисли сега за тоя час.
Вдигни очи и с обич лицето ти да грее.
***
В зори, окъпана в роса,
слънцето да те погали
и да отпие твоята тъга!
***
Хубав стих за живота!
Поздрави и усмивки, Ели! -
Благодаря на всички, които прочетоха и усетиха моята искреност и моето душевно състояние.
Весело настроение ви пожелавам -
Добро е стихото. Добре структурирано, с конкретна тема и позиция на автора/лирическата/.
-
Хм...уважаеми, защо ми е банално? И защо да е "perfect"? Странно различни са ни критериите...
-
И аз вярвам в това! А, стихотворението ти е много добре подредено! Поздрав, Ели!
-
Искаме или не, ще ни се случи, но ти добре си го изразила, Вода!
Не бъди тъжна... -
Хммм...че е хубаво - хубаво е!Ама нещо са те хванали "тъмните мърчилки",както казват по нас...
-
И аз бих попитала като Жанет... Но ти прекрасно се доверяваш на стиха
и вярата... -
Тук чувам шепота на душата ти Ели,силно написано,честице малка от безкрайния всемир!Поздрав!
-
Скромността е добродетел на великите хора! Много хубав стих!
-
Прекрасна поезия, в която и други хора ще се познаят.
-
Ей! Какво ти е напоследък...
Хубав стих, между другото!
Нека бъде залез или изгрев. -
Хареса ми твоята скромност!И затова мисля,че ще получиш повече от това,което искаш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
