Преди да срещнеш вечността,
за да си кажете наздраве
и преди Онази с нежната Коса
приседне под смокинята на двора,
да ти рисува зима с майсторска ръка...
чуй шепота на ветровете в бора,
яростта на литнала като крило вълна...
и с мисълта, че коленичиш от умора,
среши косата си, сплети ѝ плитка -
да бъде стръмен път за мъжки бяс.
Сплитай бавно, нишка подир нишка.
Въже да бъде. И да връзва до несвяст. ...