Веднага щом умрях

11.11.2012 г., 16:21 ч.

Поезия » Друга

544 0 0

Погребах се.
Не беше много зле.
Така успях да се издигна
над тленното си тяло.
Но небе
така и не можах
да стигна.

Едва два метра
само над пръстта.
И онзи куп листа,
записан спомен.
Жени във креп.
Цветя.
Цветя.
Зеленина
над чуждите гробове.

Не те видях да плачеш.
Не скърбиш.
Защо ми е тогава
да се връщам?
Свещта със пламъка си
ме пече на шиш
и миналото ми
във дим превръща.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.