10.01.2017 г., 7:41 ч.

Ведрото, цял живот което пълним 

  Поезия » Философска
483 1 8
Във сумрака на гарван грак се чува...
Спотайват се в тръстиките мъглите...
Невидими, във нереалност плуват
оглозганите трупове на дните...
В живота ни периодично бури
ни стряскат с гръмотевици и мълнии...
Луд вятър е готов да прекатури
ведрото, цял живот което пълним...
А Времето, захапало ни, нас не пита...
Поглъща ни спокойно и на части!
То търпеливо примка ни оплита,
напук на жалките ни земни страсти... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Предложения
: ??:??