Незнайно откъде е тук дошла
Вълшебната пазителка на нищото.
Невидима, тя броди из снега,
не пали огън никога в огнището.
В неспирното ефирно колело
на времето завърта вехти спомени.
Самотно и безмълвно божество,
зашива с креп надеждите поломени.
Настъпва полунощ, а над града
се гонят ветровете незаключени.
Възсяда тя студената луна,
по нея вият скитащите кучета. ...