finaltouch (Георги Ванчев)
291 425
22.11.2009 г., 17:39 ч.

Великден 

  Поезия » Философска
598 0 12

ВЕЛИКДЕН

 

 

Нима и при мене дойде, мили Боже?

Защо ли при мен – атеиста?

С какво ме превзе и във моята кожа

се вмъкна – неканен, неискан...?

 

Така ли полека превземаш душите?

Без сила и без съпротива?

И как във душата ми, в ъглите скрити

проникваш и кротко се свиваш?

 

Не съм подозирал, че още съм имал

такива потайни местенца...

А днес там поникнал е стрък детелина

със четири малки листенца...

 

Да, някъде вътре - дълбоко във мене

откривам – късметът ми скрит е...

И там си е бил – а от толкова време

си мислех, че той е в мечтите...

 

Смутено размислям днес – как да наричам

това, дето сам в мен открих си...

Отново се уча да ходя и сричам!

Родих се отново! Родих се!

 

Ти – Буда, ти – Господ, ти – Шива, Мохàмед,

защо днес превзе ми душата,

когато смъртта се венчава с кръвта ми

и иска ме мен за отплата?

 

Защо точно аз? А и колко ли имам?

Аз вече платих с моя жребий...

Оставаш ми само ти – Вяра без име...

И аз ще остана със тебе...

 

 

Сием Рийп - 1993  

 

© Георги Ванчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??