Сега, когато пръстите ни тичат
по черните клавиши, за да кажем
на близките си колко ги обичаме,
а няма как да ги докоснем даже...
Сега, когато само на екрана
ги виждаме и плахо се усмихваме,
а във сърцата зее като рана
и дебне ни тревогата притихнала...
Сега, когато само през квадрата
на немия прозорец наблюдаваме
настъпващата пролет там – оттатък,
какви въпроси мълком си задаваме...? ...