... великите Поети на света
навярно са живели като мене? –
откривам се, когато ги чета, във техните убийствени Вселени,
прозрения, стенания, мечти! – останали за мен непостижими,
едва ли Времето ще ми прости за хаоса в несръчните ми рими,
и слава Богу, че не са във час какво съм пял, изплакал, изговорил,
и Музите на стръмния Парнас ми рекоха на български "'I 'm Sorry!",
къде съм тръгнал в Светлите Слова на Господа? – и аз дори не зная,
нима да цепя в стихчета дърва? – и в огъня им да пламтя до края,
със зяпнали уста си ги чета! – във ямба им нахълтвам – и в хорея.
Великите Поети на света! –
които ме научиха да пея.