ВЕЛИКИЯТ СПОР
Не спират да спорят умът и душата,
изказвайки факти за всички неща.
Умът е логичен и „знае“ целта,
и някакви глупости вечно пресмята,
душата, разправят, е п(а)тица волна,
пък все е далеч от просторната шир,
„ТЯ СМИСЪЛА ДИРИ И ВЕЧНИЯ МИР!!!“,
но често от кинтите най е доволна…
Духът пък ги слуша без слух като старец,
не взима страна в безконечния спор,
за него досаден е техният хор,
безстрастен е той… като мъдро магаре!
Не спират да спорят умът и душата,
но техните доводи нищо са – прах –
и някъде много високо над тях
усмихва се Бог на словата им вятър.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени