Стар гардероб с багаж непотребен,
с дрехи скътани от младини…
Снимки разпилени от живота семеен,
играчки, дрънкулки от отминали дни.
А на дъното – прашна кутия.
В нея - обувки от черен велур …
Спомням си, прилежно бях ги увила -
с ток висок и с лачен контур.
Ех, ако биха могли да говорят
за танците луди, за бурния рок…
Краката не спираха да танцуват,
обути с обувките, с високия ток!
С тях се чувствах дръзка, окрилена,
танцувах чак до сутринта …
Сега без тях се чувствам … уморена,
и питам …аз ли съм била?
Какво говоря!!! Уморена? Не!
От танците умора няма!
Решение, обаче, взех,
че трябва генерална смяна.
С обувки спортни днес излизам,
понякога – сандали с нисък ток.
Причини – много, няма да ги коментирам…
Благодаря на спомените в оня гардероб!
© Даниела Виткова Всички права запазени