Венец от противоречия
Сърцето ми е звънко като лира,
зове, терзае, стене и не спира,
с мелодия вълшебна през нощта,
навред сред бури и във пустошта.
Душата ми бленува в тишината,
тъй огнено пронизва тъмнината,
понякога приспива мисълта,
лежерно дреме и до съвестта.
Без плът е моят дух озадачен,
а волята отново е във плен,
оковите да влачи не желае, ...