6.08.2008 г., 10:39 ч.

Верният път 

  Поезия » Философска
1608 0 11
В излишните тръпки
си влагах тревогата,
по чуждите стъпки поемах
и дишах на прахта им отровата.
Безличните желах да поправя,
безпътните - някак да ги упътя.
Предишни призраци да забравя
не исках - в изминати грешки се скитах...
Те бълваха демонски огън,
с очи посивели ме стреляха жадно,
аз милвах ги с обич, но словом
ги молих - умирах от тяхната злоба коварна... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??