Вероника Марс
Питала ли си се някога, как започна всичко?
Как хората те забравиха и ти се превърна във враг?
Свитото в ъгъла, малко объркано, разплакано момиче,
Как имаш сили да се изправиш, и да тръгнеш пак?
Виждам страха в лицето ти, макар, че вече не си ти.
Отвори очи и със смелост го изкарай далеч навън.
Преодолей целия свят и нарисувай отново своите мечти,
Животът е по-добър, ако не всичко се случва на сън.
Знам колко са жестоки всичките останали хора,
Как разбиват всичко човешко с тяхната вечна злоба,
А хората, като теб, които нямат своята опора, ...