19.10.2011 г., 22:09 ч.

Ветрено ми е... 

  Поезия » Друга
683 0 11

 
Заваля сняг.
Прозорец, снежинки, небе.
Мисля за Нея.

 

* * *

 

По улицата  притичват деца.
Навън е бяло.
Под чадър,
тъничка фигура танцува.
Бърза. Поглеждам часовника.
Госпожа Точност.
Сутрин по едно и също време.
Махам с ръка, едва ли ме вижда. 

 

* * *

 

Тананикам.
Ежедневие, поглъща.
Чакам утрото...

© Виктор Добрин Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??